Моята душа 
        

Вечерта като тъмна сянка 
се спуска над села и градове,
но в мен продължават да горят и светят 
слънчеви лъчи.

Огряват те душата ми нещастна,
че сега съм аз далеч от теб,
но когато настъпи утршния ден
ще ме посрещнеш и утешиш...

Утеха ще намеря аз
във твоите прегръдки,
а устните ти ще ми шепнат,
че няма друга като мен.

А аз ще знам, че ме обичаш
дори далеч от теб
и през пелена от сълзи
ще се спускат слънчеви лъчи
защото знам, че ще си с мен!