Моята лъжа 
        

Разбрах, че аз допуснах грешка,
но не мога веч да я поправя
и сега усещам, зная -
самотата е за мен!
Аз го пожелах - ти знаеш
не те обичах и разбра,
използвах те и ми прощава,
но днес вече няма да простиш!
Усещам го аз със сърцето, 
но си казвам - край, до тук
няма смисъл да те лъжа,
а всъщност да обичам друг!
Най - добре е ти го знаеш,
не те залъгвах за това
да си намериш красиво момиче,
но не със външност, а с душа!
Защото красотата, зная
е временна като деня
той утре пак ще се повтори,
но къде ли ще изчезне тя?
А моята душа изпепелена,
не я поглеждай, тя не е
веч не е тъй бяла, нежна
останала е само пепелта!
Така, че тръгвай ти - не спирай!
дори не се обръщай пак назад!
Търси, търси и намерия - 
момичето със чистата душа!