* * * 
        

На пътната врата се тропа,
аз бързам да отворя с усмивка на уста
Посягам отварям, а от вън........
с погледа празен,
с тъжна усмивка,
с коси побелели,
в черна одежда,
протягаш ъце право към мен,
да ме вземеш във твойта прегръдка.
С уплаха се дръпвам първо от теб,
безмълвен ужас изпитвам,
поглеждам назад, поглеждам напред
и бавно към тебе пристъпвам,
но ти ми махваш спокойно с ръка
и тоз път усмихваш се нежно
- да грешка, грешна врата,
махваш за чао и си тръгваш.
Стоя аз сега и гледам след теб
въздишка от мен се откъсва
усещам сълзи по мойто лице,
но кой ли ден пак ще се върнеш?
Когато настъпи часа на смъртта
аз знам - ти пак ще почукаш,
но моля се днес аз от сега,
на вратата друг да посреща!