Пътека 
        

Една пътека в спомените ми остана,
една щаслива среща,
погледа разсеян,
спрял се някъде до мен
и цигара неизпушена,
чаша неизпита,
думи неизказани,
и така до днес!
Но таз пътека си остана...
...снегът не можеше да я затрупа
вятърът не можеше да я смени
слънцето не може да я изгори.
Дори луната не я осветява!
Пътеката е между нашите сърца!
И чака тя да се изкажат думите,
да ме погледнеш честно във очите
да ми кажеш - "не не те обичам!",
но ти замлъкваш, разсеяно гледаш в страни
Но аз ще чакам в края на пътеката,
ще чакам по нея да тръгнеш и ти!