Разделени от смъртта 
        

Сърцето ми към тебе пак препуска -
душата ми не спира да скърби!
Няма сълза, няма мъка -
достойна да те замени!
Разкъсана на две половини
е вече моята душа - едната -
на тоз свят тя остана,
за да напомня тя за любовта,
а другата - във гроба твой тя гине,
за да не оставя любимия сам под пръстта!
Обеща ми, коте мое,
да не ме оставяш тук сама!
Но колко жестока е смъртта!
Боли ужасно, коте, боли ужасно....,
не се забравя любовта!
Къде сгреших?Каква бе тая страшна грешка,
че съм наказана така?
Кой те взе от моите ръце?
Откраднаха от мен любимия човек.
Сега не мога да целувам теб -
виждам твоя некролог -
сърцето пак започва да кърви,
за кой ли път сълзи се стичат,
но истината е една -
НЯМА ТЕ НА ТАЗ ЗЕМЯ!