Сълзите на дървото 
        

Едно малко листенце
се откъсна от дървото
от едно малко цветче
падна леко на земята
носено от топлите криле на вятъра.........
 Тя майката Земя, го посрещна с отворени обятия, прегърна го и запя с тихия си успокояващ глас нежна песен.
А малкото листенце потънало в своята скръб, лишено от грижите и вниманието на 
Дървото мислеше за своите братя и сестри останали при своята майка и със сълзи на малките си 
невидими очи, успокоено от топлината на Земята заспа.
 Когато се събуди на другия ден, рано призори, не можа да посрещне изгрева на слънцето - 
клоните на дървото скриваха небето, то усещаше падащи капки около себе си - да Дървото 
плачеше за него, малкото му сърчице трепна.....
И тогава я видя! - чиста и прозрачна, търсеща, очакваща спасение - една малка сълзичка се 
опитва да падне до него - видя как един слънчев лъч проследи Сълзата и я обагри 
във всички цветове на дъгата, а тя във своя слънчев тунел, 
обляна от топлината на лъча, падна в разтвореното листенце, 
целуна го нежно носеща хладина и спокойствие, а то я обгърна   със своята зеленина 
и не я пусна да си отиде от него!
 И така до ден днешен листенцето и сълзата са в своята нежна и искрена прегръдка
  А листенцето така и неразбра, че не сълзите на дървото,а е прегърнало просто една капка роса!