Тишина 
        

Тишината след бурната вечер
ме обграща като сън
ний стоим един до друг
и........мълчим.
Снегът вали и пази тишината 
страх го е да наруши 
спокойствието между нас.
И нощта мълчи!
Стоим, мълчим, но те говорят -
говорят нашите ръце, очи
устните ни сляти, знаят
туй сладко питие.....
Опитват те едни от други
езици сплитаме във лек двубой
и сякаш се кълнем във вярност,
че аз ще съм до теб и ти до мен!