Болка

Хиляди рани останаха в моята душа,
ти една по една ги бавно издълба.
И няма от болка аз викам без глас:
Убий ме по-добре, така болката ще спре.

Не искам да виждам твоите очи,
в тях бляскат искрите на злоба и лъжи.
Не искам да се вслушвам в тази тишина, 
защото чувам твоят глас, как шепне в нощта.

О, Боже мой, спаси ме, моят свят е Ад
ужасен,
аз не искам все да чувствам тази болка тъй растяща.
Тя изгаря ми душата и ме прави тъй безсилна,
и сълзи аз вече нямам, да извикам нямам сила.

Ти отрови любовта ни, ти превърна я в измама,
мойта силна обич свята , ти захвърли я в забрава.
Моите мечти пропъди и света ми разруши,
изгори ми ти душата и в калта ме повали.

Тук сред пустощта аз бродя в свойта самота
и търся в тъмнината аз нейде светлина.
И сълзи аз вече нямам ,ни сили да извикам,
убий ме по-добре, така болката ще спре.