Ела, изпепели ме

Ела, изпепели ме в своя огън,
изгарящата жажда утоли.
С кристално чистата и вечна обич
душата моя, мъртва възкреси.

Ела, изпепели ме, изгори ме,
дари ми тъй жадуваната страст,
гласът и нежността и топлината
и погледа красив и светлината.

Душата моя превърни я в пламък,
завинаги във мене да гори.
И нищо, че е грешно да сме двама,
по - грешно е да бъдем пак сами.

И търсят се душите ни премрели,
в лед обвити, в болка вкаменени,
и дните наши тъй ще излетят,
във търсене, във зов, във самота.

И небесата ще се вкаменят със нас,
и птиците от скръб ще остареят.
Душите ще болят от тишина,
във шепа спомени ще побелеем.