Лудост

Обзема ме ярост след всяко падение,
обзема ме лудост и силно крещя.
Някаква болка отвътре гризе ме,
искам да плача, да отмъстя.

Лудост разкъсва моите мисли,
не правя това което правех преди.
Реалност в живота отдавна не срещам,
обзема ме лудост и силно крещя.

С поглед премрежен оглеждам навсякъде,
някак си чужд е за мене света.
Не са мои живота и мислите,
искам на всеки да отмъстя.

Лудост убива всяка надежда,
омраза надига се вътре в мен.
Реалността в живота е вече разкъсана,
а прошката дума непозната от мен.