На кръстопътя

Тъжна е моята съдба,
тъжен е всеки миг край мен.
Студена, огромна самота
обгръща мен и моят ден.

Не ми остана никой на света,
избра си всеки своят път
и тук оставиха ме тъй сама
да чакам все на този кръстопът.

Тъй дълго се борих във своя живот
със страшният ужас в душата.
Живота полека превръща се в болка
не мога тъй дълго да чакам.

Кошмарен ден изпълнен с нищетата,
навяваща сурова самота.
Различна нощ убиваща страха,
разплакана стоя сега сама.