Обич на фея

Препусках в своя свят безгрижно,
живеех в своя свят мечта.
Принцеса бях на всички феи
и с тях в своя сън летях.

Събуждах се с усмивка децка,
с безгрижие и радост в очи.
И неусетно времето премина,
годините превърнаха се в часове.

И феите далече отлетяха,
принцесата превърна се в жена.
И търсеше в своя свят тя онзи,
с когото пак да полети в съня.

Усмивката изчезна от лицето нежно,
в очите й пробляскваха сълзи.
Смеха на феите смени се с тишината,
почувства тя студа и самотата.

Благодаря на Бог, че ти сега си с мене,
че с мен споделяш своите мечти,
че ме даряваш с топлата си нежност,
и че усмивката отново ми дари.

Аз своита нежност ти отдадох,
мечтите си на тебе посветих.
Обичтта - това е чувство свято,
което само с тебе споделих.

Помни, че мойта обич ще е вечна,
когато си до мен или не си.
Обречени да бъдем заедно за винаги,
това на нас съдбата отреди.