Самота

В този свят едва ли ще бъда аз щастлива,
без тебе животът е мъртва пустиня.
Ранена тъй дълбоко, без твоята закрила
изчезна обичта ти и с нея радостта.

И нощите минават бавно, без смисъл аз живея.
отне ми ти всичко, всичко на света.
В сънища докосвам те, до мене си тъй близо,
а после заминаваш, изчезваш в нощта.

Върви си ти, назаде не поглеждай,
аз превърнах се отдавна в скала.
Разби ти последната надежда,
уби ти най – скъпата мечта.