Скитаща душа

Животът е измама и пустота за мен,
скитаща душа без нощ и ден.
Сърце изпепелено от твоята лъжа,
от злоба заслепена е твоята душа.

Без ек като в пустиня е моят глас,
виждам твоят образ, но ти си мираж.
Когато страдах не трепна твоето сърце,
почувствай гнева ми, когато плача днес.

Твоята усмивка все още в мен живей,
ти беше образ свещен на невинността за мен,
душа чиста както всичко свято във света,
това не бе ти, това бе моята мечта.

Ти си нищо, твоят образ не живее вече в мен,
смъртно бледа със горчилка аз живея с векове.
Дни сурови, в живота няма правда само зло,
днес душата ми изгаря покосена от гнева.

Скитаща душа без път, посока, цели,
незнаеща каква е злата й съдба.
Скитаща душа, бягаща отдавна,
бродеща и търсеща своята съдба.