Страх

Скрити всички сме във своя собствен свят,
не допускаме до себе си ни приятел, нито враг.
Живееме така с годините напред,
живеем в малък свят от тръни обграден.

Все нещо ни заплашва, страх ни е сега
и дълго ние търсим в тунела светлина.
Обграждат ни стени от вечна самота,
живеем ние вечно с някаква лъжа.

В тоз живот не можеш да бъдеш откровен,
често и към себе си оставаш ти студен.
Страх ни е своите чувства да разкрием,
сълзите по лицето бледо гордо крием.

Но краят всякаш идва, усещаш го до теб
и смисалът се губи, защо ли си роден.
На края на тунела си, но няма светлина
изглежда е било една истинска лъжа.