Ти молиш

Аз зная днес стоиш ти някъде ням,
стоиш така безразличен.
Аз зная днес си толкова, толкова сам
и толкова много различен.

Тишината преследва те някъде там,
един поглед тъй празен, умиращ.
Ти молиш без глас, защото си ням,
боли, но не можеш да викаш.

Залезе завинаги слънцето днес,
една сълза бавно се стича,
един глас шепнещ в молба,
един поглед – загасващ, умиращ.