Увяхващи рози

Тъгата е моят приятел в живота,
от никой не търся аз вече любов.
Сълзите неспирно се ронят в пороя,
не мога, аз вече намразих света.

Аз бягам във някаква пуста алея,
с увяхващи рози във нищета.
Така както те в момента умират,
така, като тях и аз ще умра.

Не се страхувах преди от живота,
но плашеше ме тогава смъртта.
Сега от живота си аз се страхувам
и в този час сама викам смъртта.