Венчани след смъртта

Без теб животът е горчилка,
болка, сълзи и тъга.
Света за мене е обречен,
излишна съм на таз земя.

В деня във който те отнеха,
завинаги от мен те взеха,
аз клех се да не те забравя
и в сълзите си да се давя.

Реалност сива, неизбежна,
обгрща ме и ме одвежда.
Аз бягам и в забрава тръпна,
очите ти за миг да зърна.

Унасям се сега в съня си,
усмихната с черен воал,
С тебе бавно ние крачим,
към олтара на смъртта.

Ще бъдем заедно и нищо
не ще ни раздели сега.
Смъртта събра ни и венча ни
с теб за вечни времена.