22ри Май 2003

Седя си и чакам:
вече година.
Ти си в сърцето, 
както и в мислите.

Помня: обичах те,
но си заминах
в тежка една,
отчайваща зима.

Спомням си срещите:
беше през Юни,
беше горещо,
ние се чакахме.

Планове скромни,
мисли огромни,
но разпиляни
неволно от вятъра.

И нищетата 
я пренебрегвахме;
ти и аз, двамата,
бяхме сами.

Мъки, сълзи,
борихме с устните,
радост изпустната,
парещи дни.

После - приключи се.
Нашите пътища
тъй неусетно
се разделиха.

Аз те напуснах,
ти не ме слушаше:
дрязги..., кавги...,
пътища.., дни...,
радости..., седмици...,
бреме..., година...;
все не дочаках
топлия Юни.

Вече година
бдя и копнея
да те прегърна
и да целуна.