Едно нещастно същество

Едно нещастно същество
се лута в мен и ме разбира;
защо, защо, защо, защо
защо надежда не намирам?

Защо романтиката гасне?
Защо раздирам се от мъка?
Глава тежи; боли ужастно,
а душата е неука!

Поглеждам с радост тази утрин,
с мечти, лъчи и свежест пълна,
но улицата черна, кална,
с беди копнежхите затрупва.

Слънцето калта огрява
и калта се в прах превръща,
а прахта на облак става
и в душата ми се връща.

Това нещастно същество
се лута в мен и проумява
че някой ден без мен ще страда,
без лъч надежда и в забрава.