Жалка свалка в писменно състояние

Скъпа любима,
Бледнея, линея, 
главата си давам,
да бъдеме с тебе
завинаги двама.

Обичам. Не мога
и ден да остана
без мислите яки
за твойта покана.

Пея си, плача,
в теб се заричам,
обичам те сляпо,
на глупав приличам.

Пия си, пуша,
летя в небесата
и чакам гласът ти 
да резне крилата.

Мечтая, ридая,
от страх се на*****
че може би с друг
се в момента намираш.

Топя се, изчезвам,
говоря високо.
Съзирам ликът ти
във всички посоки.

Изгарям морално.
Превърнах се в Ницше.
Дали не съм луднал,
че тъй да обичам?

Обичам те. Точка.
Тире - Запетая,
дали ме обичаш
дали ще узная? 

Вечно твой,
Ipsi Dixit

P.S. Помни: Лупус ест хомо хомини...