Край

Мисля си,
няма надежда...
Вече морално
сме уморени.

Аз съм за тебе,
ти си за мене...
Писна ми вече 
да се променям.

"Моля прости ми.
Пак натъжих се.."
Пак ли си тъжна
щом пак сме заедно?

Аз също страдам,
щом те погледна:
чувства дълбоки
чезнат безследно.

Злата надежда
пукна последна;
сълзи безбрежни
май че ще рониш.

Но любовта ни
е само утайка
от дълги локуми
и макарони.