Луцифер

В съзнанието - ад!
Не мисля, не чувствам,
не се и гордея.
Ползвам ума си за склад
с надежда да бъда богат.

Да плача дори не умея, 
но пък умея да слушам
жалък, досаден доклад
написан, май че наужким,
за морската суша.

А демони лазят край мен
и съскат с безбожни лица
безчетни злини и слова;
превръщат кошмара във ден.

Денят си бавно минава:
пропадам и мрачно се смея;
живея, за да живея,
а не за да правя добро.

Доброто е страшното зло:
с отрова прояжда душата
и храни надежда позната
за бъдеще явно и ясно.

А Луцифер е натясно:
пропада и чезне от тръпка,
от смях безнадеждно сломен
а демони с всяка постъпка
превръщат нощта му във ден.
И властва над царство от пепел
И счита че Бог е пленен,
но в себе си вижда проклетият
ангел, от гръм поразен.