Милея

Милея те нежно, 
прекрасна Човечност,
но в теб не остана
и капка живот.

Мечтая си вечно
в съня си да срещна
уханието свежо 
на твоята плът.

Но жалко; мечтите
рушат се кошмарно,
крилата топят се
ден подир ден.

Самата поквара
във тебе се врича
и иска, Човечност,
духа ти сломен.

Но ти май си сляпа,
а може би - сладка
и болка безумна
безкрайно търпиш.

Покварата гледаш
с бездусна усмивка,
приемаш и страдаш:
Човечност, ти спиш!

Не виждаш как демон
кръвта ти изцежда
и скърца със зъби
кошмарни слова.

Милея те нежно,
прекрасна Човечност
и пазя надежда,
но докога?