Моливче и очила

Моливче и очила:
туй му трябва на поета;
моливчето - за да пише,
а пък цайсите - да гледа.

Гледа -
празен лист измачкан
и душица бледа.

Мисли - 
трябва ли му начин
мислите да скрие?

Пие водка,
пие.

Кола сладка
отрезвява;
затова - на бира.

Гледа - 
бледото не вижда
и на молив се подпира.

Пише - 
буквите обърква;
мисълта не спира.

Мисли - стига бира...

А навън е вече тъмно;
той във мрак проглежда.

Мисли за любов безбрежна.
Мисли за надежда.

Слага очила всесилни,
грабва моливче проклето
и намира в самотата
пътя на поета.