На сърцето ми

Ехо, ти, защо туптиш?
Май не вярваш че съм лъгал?
Моля те, поне поспри, 
почини и хич не тръгвай.

Щом ме видиш уморен,
почваш буйно да играеш,
а душата ми не знае
що беди стоят до мен.

Чак нощта превърна в ден
и отчаяно блуждая
от любов и шум сломен
през бедите на безкрая.

Ти пък смееш се ритмично
и беди със страсти носиш,
а душата ми е боса,
а лицето и - безличнo.

Моля, толкоз ми се спи...
Остави и дух и всичко!
Не намирай все причини
да ме влюбиш пак в Безличност!