Плач

Вече не вярвам в мечтите:
те са сладка измама;
вече не следвам сълзите:
и тъгата я няма.
Вече живея в живота
жалко, сякаш наужким.
Вече уфтсъ съм проклета,
без банални задръжки.
Вече не мисля, а действам,
страшно животът е кратък;
вече умът ми е скъп,
а душата - безплатна.
Тъй че ридая безпирно
и затъвам във блато,
а сърцето ми златно
се топи миг след миг.

Аз съм велик!
Вижте ме, люде!
За година успях
без капка почуда
две сърца да разбия
през тъй кратката зима:
моето и на мойта любима!

Спри! Помогнете! - 
казвам на хората.
Прося любов, 
получавам умора,
а милостинята,
толкоз оскъдна, 
си я пропивам,
та трезвен да бъда.

Казах тъй ясно:
хич не съм пил!
Просто уфтсъ съм
и вечно унил.
Просто рая съм,
нищо по-свято.

И си живея
богато...
безплатно...
изящно...
във блато...