Сонет

Мечтая пак да си те срещна
и сладкия ти глас да слушам.
Прекръствам се: ще съм послушен,
ако ми дадеш надежда.
Мечтанието ми е безбрежно
и търся сили в полъх плюшен,
тъй гладко-свеж, но и задушен,
плетящ къдриците ти нежни.
Останах сам и без постеля;
без сили, дом и грам сполука,
от пъклен срам мечти изваял.
Обичта, от скръб сломена,
чакам, без едничка дума
с безпристрастност омерзена.