Вкъщи

Вече си вкъщи
Вчера пътува.
Много се радваш.
Всичко най-хубаво.

Аз не те срещнах 
във самолета.
Радвай се страстно.
Нищо по-хубаво.

Сладко поглеждаш
и илюминатора
гледка разкрива
приказна, дивна:
облак затуля
мисъл красива,
мисъл за двама
непримирими.

После кафенце
нежно предлагат;
ти го отказваш,
носи ти спомени.

Пиеш си чайче,
хапваш храничка:
час и стрелкичка - 
вече си в София.

Лятото жалко 
пак те подсеща - 
мина година,
ние се търсихме.

Всички кафета,
прашните улици,
главните улици
ние обходихме.

Но се тревожа:
имаш ли спомени?
Ти си замина
толкова бавно...

Толкоз мъчително
стана раздялата,
бавно, отдавна;
мислите чупим.

Ти се загуби
далеч по Европа,
а аз - през океана
изваян от мъка.