30 минути

Изпуснах те
за тридесет минути -
час прекарах
в колебание.

Воплите дали
са чути?
Ти дали
делиш желание?

Аз дали съм
влюбен в тебе?
Ти дали ме
гелдаш с радост?

Тридесет и пет
минути
аз не страдах,
но и страдах.


И това, че
те изпуснах,
все не мога
да осмисля.

Ти все още
си изкусна,
аз все още
много искам
и все още
се надявам
в погледът ти
чист и бистър
да намеря
самотата
в рамките
на две минути.

Но секунда
се замислих
и желанието проклето
бисту ум ми замъгли
и те изпуснах, ето,
пак за тридесет минути.

Ден прекарах
във страдание,

но и утре ще си мисля
пак за погледът ти жизнен
и усмивката ти чиста.