Безтрептно

        

Без трепет да тръпнеш,
без плам да гориш,
съдбата пролята
пред тебе стои.

Кълвани от врани
безумни сърца
и време пиляно
гризат съвестта.

Копнежи метежни
с наслада следеше, 
проклятие нежно - 
прозрачни завеси
ти бяха клепачи
над крехка душа...

Душа непонятна
за топли сълзи.

Затуй не разбрах ли?
Обичаш ли?
Мразиш ли?
Ти ли си тази,
която капризи
безгрижно плете?

Или си дете?
Жестоко, високо
от люлката гукаш
и плачеш,
не пушиш:
порок за порок...

Но бе за урок
и бога ми, слушай ме:
иди порасни!
С грижовна наслада
и с Пина Колада
ум проясни,
а после върни се - 
бих бил изненадан
и бих ти простил...

И ти ми прости!