Далеч си отново...

Далеч си отново
и пак ще копнея
да бъда до тебе,
тъй както вчера.

Домът си напуснах,
домът си милея,

милея и тебе.
Фасул за вечеря?

Но тебе те няма
и нашата връзка
крепи я единство
поне във душата.


Навярно сълзата
пролята детински
превръща се бързо
в капка от злато?


Навярно богато
родилите истини
крепят те единствено
в тъмнината?

Но те обичам;
история позната.
Защо съм
далече от теб?
Защо няма шанс
една връзка реална?
Защо пренебрегваш
люта раздяла?

Защото е цяла
покрита с олово,
ранена, умряла
и твоята вера!

Далеч си отново
и пак ще копнееш
да бъдеш до мене
тъй както вчера.