Думи без думи

Как да изразя без думи

своята любов към теб?

И подарък ти направих,
и прегърнах те стократно,
и блуждая в самотата,
и загивам вероятно,
и напуснах си страната,
за да залича тотално
спомена за твоя лик.

Но съм пълен фанатик:
мразя те и те желая
и опитвам се да скрия
своята любов с измами.
Мамя себе си и мамя
всички, че не те познавам.

А по принцип се стопявам
сен след ден пред листи бели,
листи мозъка прочели
и душата ми пропили.
Ти изневеряваш ли ми?
Ти обичаш ли ме всъщност?
Никога не съм и знаел,
май и няма и да смогна.
И обвзема ме тревога.

Мога, викам, всичко мога
и си бих и дал главата
пак отново да сме заедно.
Ставам; ходя из мъглата
и не мога и да смогна
на духовното терзание.

Всички хора ми се виждат
като теб и пак така,
всяка хубава ръка
аз отблъсквам, не целувам
и за тебе все блянувам
и надявам се туй скоро
в парка заедно да сънуваме.

Но съм в чуждо общество
и далече съм от теб.
Материално няма смисъл,
а духовното боли.

Думите са страшно зли.
Тук не са добре дошли.

Как да изразя без думи
своите чувства откровенни?
Чрез сърцето ми пленено?
Чрез сърцето ми пленено!