Есенен шепот
          

По улици тъмни,
застлани от есен
разхождам се тъжно
и нежно ти шепна:
"Къде си, прекрасна? Къде си?"

И шепот в замяна
ми дават листата,
от вихър люляни,
искряши в позлата:
"Едничката прелест сме ние!"

Не бих им повярвал
и вечно ще търся,
прекрасна, тоз шепот
на стоплящи чувства:
"При теб съм, дори да е зима."