Глас

Гласът ми
се превръща
в болка,
дъхът пък
секва заледен
и не мога
да живея,
ако ти
не си до мен.

Всячески
те гледам страстно,
миг блажен
и миг ужасен
и се моля
пак да чуя
медената сладка реч.
Вече любовта
престана
поругана
да блянува,
а целувката
остана
сам-сама
добра надежда,
крепяща се
в косите снежни
на зимата недоверчива.

Гласът ми бавно
си отива.