Лек бриз

Лек бриз...
Устни облизваш.
Има и слънце.
Спомени има

Пролет напъпила,
пречка простима,
зимата лъже
незаменимо.

Нежната сила
пак се прекланя.
Месец на обич
и пожеланя.

Чувствам те нежно,
чувство похвално,
обич струила,
обич умряла.

Лек бриз...
Устни облизваш.
Ти си далече.
Имаш ли слънце?

Имаш ли пролет?
Имаш ли зима?
Чувства които
поставяш във рими?

Ти си далече,
слънце, незнам;
аз съм си сам;
слънцето чакам.

Чакам и чакам,
чакам и питам:
"Слънце, дали
нещо изпитваш?"