На една ръка разстояние

До мен си и
нищо не казваш.
Седиш си и
гледаш тъй сладко.
Усмивка дори
не издава
вълнението
супер приятно.

Седя си и
нежно мечтая.
С лице съм,
но гледам обратно.
С усмивка дори
не издавам
вълнението
супер приятно.

Кога ли
най-сетне ще тръгнеш?
Върви си -
не искам вълнения.
Но слуша ли
разумът влюбен
съзнателни,
ясни съмнения?

И ето -
аз си отидох.
Оставих ума си
на бира.
И още
си сърбам, събирам
тъй хладната,
сладка отвара,
прокудила всички
копнения
далеч, към
Самотната Гара.