Нахален въпрос - нахален отговор
          

Седя си.
Мене ли ме чакаш?
И питаш как съм - 
ама че нахалство!

Седя си сам
и посред мрака
си мисля все
за сиренце похвално.

Топи се - хоп - 
и пържи се в зехтинче,
панирано от бяло прахче - 
брашно му викат, не - злорадство!

Огъва се пред всеки срещнат огън - 
и търси все безвреме топлината - 
а аз вода в зехтинчето наливам
и ето - на! Отново си сама!

Но сякаш още пърженко обичаш
и влиза то у вечната диета;
затуй си хапвам сиренце проклето - 
с питие - да не пресяда.

А ти махни се от тигана;
Тефал е, но за теб не мисли,
а много, много му се иска
да вкуси малко кашкавалче.

Та - как си? Влезе ли ти жалка,
тънка гънка у главата,
та да разбереш изцяло,
че и сиренце, и кашкавалче
няма да пленят душата
по-добре от теб самата!
Хайде, чао!