Ново начало

От няколко дни
не пиша за тебе.
Нима любовта ми
бавно загива?

Не вземам страни,
нямам копнения,
в ума си съм сам,
страстта си отива.

Отива си споменът
от твоите устни,
звучат ми далечно
твоите думи.

Лицето ти вечно
се бавно замазва,
но погледът страстен
преследва съня ми.

И тъй ми остана:
снимка и поглед.
Не съм си говорил
с тебе от време.

Забравям по малко
вълнение и бреме;
дълбоката рана
бавно здравее.

Душата се смее,
сърцето ридае,
по тебе копнее
и тебе желае.

И ново начало
умът ми предрича,
без думи, вълнения
и стари привички.

Обичам те,
но вече не мога
да смогна на ритъма
на любовта ти.

Затуй се оставям
на бури и вятър
и чезнещи чувства
и чувства познати.