Откровение

Не знам, дали те обичам,
но знам, че мечтая;
без тебе се чувствам
загадъчно смаян.

Без теб тъмнината
превръща се в ден;
без теб свободата
е вечният плен.

Без тебе кафето
горчиво пресяда,
а всяко копнение
ме води към ада.

На всяка мечта
и режа крилата,
а те се превръщат
в ад на земята.

И спирам с мечтите,
започват терзания,
терзанията водят
до адско страдание.

Страданието води
до тягост и болка,
а болката плаче,
повита във люлка.

И ето я - люлка,
едно откровение,
събрала плача
на тъгa с поколения:

"БЕЗ ТЕБЕ СЪМ ПРОСТО
ПАРЦАЛ НЕПОТРЕБЕН;
НЕ МОГА;
НЕ МОГА БЕЗ ТЕБЕ!"