Сън

Отново те сънувах снощи.
Нощ във сън и ден в мечти.
А душата все боли
и ми оставя лоши,
тежки, тягостни следи.

Ти нощеска ме целуна,
но при тебе беше ден.
Може би и ти мечтаеш
да ме видиш променен,
по-добър и замечтан.

И сънувам...
В ден огрян от
топли слънчеви лъчи
все мечтая да те видя,
ден във сън, това си ти,
все мечтая ти да имаш
топли чувства като мен
и обръщам чрез копнежа
ден във нощ и нощ във ден.

Ти нощеска ме целуна;
в устните ти сам открих
тиха лунна топлина
и причина да не стихва
поривът от чувства нежни...

Ден във нощ и
нощ в копнежхи...

И мечтая, и се мятам,
пак спокойно да те гледам
и тогава ще ти кажа:
"целуни ме", "прегърни ме",
но пък ти ще ми откажеш
и тогава сън и стих
ще се променят във тих,
вечно дразнещ неприязън.
И почувствал се зарязан,
пак ще гоня мили чувства,
вятърничеви мечти...

А душата все боли.