Вече съм нищо

Вече съм нищо,
просто осанка,
брулена тежко
от бури жестоки.

Вече не мога
и да говоря;
тежка депресия,
мисли зловещи.

Вече не мисля;
тежки картини
тровят ума и
горят сетивата.

Вече не чувствам
тежкото бреме;
само плача
и плача.

Вече не искам
и да копнея;
всички мечти
падат разбити.

Вече не питам
и не живея.
Вече съм нищо.
Вече съм нищо.

Вече не страдам
и не желая,
а машинално
май функционирам.

Вече не чакам
и любовта ти.
Вече съм нищо.
Вече умирам.