Времето спря

Времето спря,
тъгa долетя
и нежно съзирам
тъжните клони.

Любовта черна
изпита вина
и мътна сълза
виновно пророни.

Тя ме доведе
до зла безнадеждност
и всяка мечта
разби със наслада.


Тя бясно захвърли
душата ми в ада
и тупка я, тупка я
злостно, коварно.

Завари ме слаб,
от студ изтощен,
в живота опасен,
ужасно ранен.


Предложи ми слънце
и аз го приех,
а после безстрастно
обратно го взе.

Дъхът ми посърна,
денят почерня,
надеждата бързо
и кротко умря.

Времето спря,
тъгa долетя
и тъжно съзирам
черните клони.

Душата ми черна
прокле любовта
и черна сълза
безмълвно пророни.