Замлъкна

Замлъкна сърцето ми жалко
и вече те гледам прощално;
отиде си сладката мъка,
убита от грешка престъпна.

Замлъкна душата спонтанна;
тъй рано я Хадес прегърна,
кървяща от пареща рана,
копнееща да се върне.


Замлъкна копнежът навеки;
превърна се лека-полека
в безцелна, бездушна омраза,
изграждаща крепост профанна.

Замлъкваш и, Нежност, полека,
тъй чудото смислено стана:
профанната крепост руши се
и скоро, тъй скоро ще падне.

Желая те, Нежност, но тихо!
Тъй тихо, но без да замлъкваш,
ела подир мене и Хадес,
и грешните, плачещи Мъки.

Пази се от страшни Фурии,
пази се от сенките тъмни,
ужасният Цербер надвий го,
не споменавай и дума.

Хвани ми тъй нежно ръката,
от тъмния свят откъсни ме;
шепти ми; не се и обръщай
и, Нежност, прости ми, прости ми!