Призната грешка

        

Отново луната се ражда,
отново настъпва нощта,
сякаш чувам тъмния шепот
на черната глуха гора.
Тя сякаш иска нещо да ми каже,
да ми напомни моята вина,
сякаш,че иска пред света да покаже,
че вече съм останала сама!
Аз никого за туй не ще виня
аз знам,че заслужавам самота.
Незнам единствено дали ще издахна
пред сладката почивка от смъртта.
За мен обаче е решение,
един вид изход от тази съдба.
Във мен това и капка съмнение-
сама погубих любовта!
За мене няма вече надежда
ще страда грешно моята душа
в живота си аз нямах радост,
за това избирам гибелта!