* * *

Пред Сфинкса с тайнствени закони -
опази ли сърцето разумът?
Мечтите ни той с взлом прогони,
а чувствата - не са доказани...

И само с тях - пак не върви ни,
зарити в пясъка на щрауса...
А - между страсти и причини -
две крайности ни тласкат в хаоса.

Едната с логика студена
брои предсмъртните ни хрипове.
Залива другата терена
с безмозъчни рекламни клипове.

Разочаровани от днеска,
за утре пак слухтим в забвение.
Пестим пари, горим във треска -
"за следващото поколение".

След толкоз мечешки услуги,
преструваме се, че добре ни е…
А можем, можем да сме други -
от просено зърно прозрение.

Невежи властват, но защото
и ние в тях сме се надявали.
Под бурените ни кълни доброто.
Признаем ли го - оздравяваме.

Как блика жизненост в бръшляна,
прегърнал зидове в ръцете си,
не искащ нищо във замяна!…
Невярващи! Разоръжете се!

Във вас, зад каменната броня,
проблясва, като бисер в мидата,
все същият светлик исконен…
Кажете "сбогом" на обидата!

Не си създавайте опасности
и престанете да си пречите!
Мотивът за промени ясен е:
да имат бъдеще Човеците…