СЪН



        

Сънувах че съм магьосник велик, погледнах в кълбото кристално и видях лик.
Беше малко , самотно момче.
Седеше във празната стая,загледан незнайно къде.
Мечтаеше, а от душата му сякаш се изтръгваше вик.
Имаше нужда от малко подкрепа .
Може би ласка,или от своя Баща,но за нещастие живота бе отредил му друга съдба.

Седеше на тъмно, сякаш беше контур.
Шепнеше тихо клетва към Бога, да бъде баща и съпруг най добър.
Мечти за прекрасна съпруга имаше в малката детска душа,която с любов да дари.
Живота би дал си за нея, за да бъде най щастливата тя.

В този миг гръм се разнесе в нощта, то потрепера ,легна сам в леглото, зави се и сякаш заспа.
Сепнат събудих се , обзела ме беше тъга.
В огледалото плахо погледнах, видях мъж но с детска душа.
Виждах и себе си и детето в съня.

Седнах в леглото с мисъл една,защо ли се случи това за което момчето не си помечта.

В този миг гръм се разнесе в нощта, валеше , бе мрачно като в мойта душа.
Изведнъж потреперах , завих се но не заспах.
Душата ми детски наивта беше пълна с тъга и сякаш питаше Бога защо ми се случи всичко това.

Ивайло Георгиев
1995г