* * * 
        

В мрак и безмислие живота минава.
Нищо не виждам освен самота.
А времето бърза - за къде ли? - незная!
и оставя след себе си спомен, тъга!

Бунтува се смисъла, отричащ съдбата
дори и не искам да поглеждам назад.
Не искам да остана сянка сред хора,
ще избягам от тук, ще потърся друг свят!

Препъвам се в спомени, но пак се изправям
дори и не искам да поглеждам назад!
И пак продължавам да бягам, да бягам -
да бягам напред към мечтания свят!