Изповед – 15.11.03

Ти си всичко на света
Моята прекрасна, несбъдната мечта
Към която винаги ще се стремя
Защото тя е моята светлина.

Ти си на небето най-ярката звезда
Пред която всяка нощ споделям с тъга
Истината която ме разкъсва
И към болката все ме връща.

Ти си радостта в мен
Извираща в сърцето всеки ден
Която ме дарява със свобода
За да приема трудностите с лекота.

Ти си тръпката в сърцето
Желаната усмивка на лицето
Вярата и силата в мен
За да побеждавам и да гледам все напред.

Ти си огън и стихия
От Бога дадена ми орисия
Събуждаш в тялото ми нежността
За да се почувствам отново аз жена.

Ти си спокойствие и тишина
Душевният ми мир и топлина
Утехата когато съм само
Музиката която гали моите сетива.

Ти си моята искрена любов
Надеждата и красотата в тоз живот
Щастлива съм, че те обичам аз сега
За което на Бог искам да благодаря.