Орисия!

Нощ, луна и тишина
Сама в стола аз стоя
Всички в къщи вече спят
Настъпва часът на моя свят
Камбана полунощ оповестява
И всичко пред мене оживява
Музика вълшебна аз долавям
И в опиянението й оставам
Танцувам танца на душата
Без дори да стъпвам на земята
Политам леко към небето
Изпълнено с радост е сърцето
Криле са моите мечти
Огрени са от хиляди звезди
Там горе чака ме луната
За да ми разкрие света на красотата
Да танцувам с нея до зори
И да виждам хиляди съдби
Да взема от нея светлина
И да я разпръсквам в човешката душа
За да няма вече тъмнина
Нито през деня, дори и през нощта
На всеки искам да помогна
Да открие смисъла на живота
Да не обръща глава назад
Защото миналото е зад нас
Да превърнем всеки ден в нов живот
Да му се наслаждаваме с радост и любов
Да загърбим омразата и да си простим
Да се молим и на Бога наш да благодарим
Стига плакали сме за непоправимото
И все да искаме непостижимото
Да приемем своята съдба
И я превърнем в приказна мечта
Това е моята орисия
Приемам я от Бога кат мисия
Да дарявам хората с доброта
И събирам плодовете на любовта
Тихо в стола се люлея
И се радвам, че живея
С вяра очаквам всеки изгрев нов
И готова съм за предизвикателствата на тоз живот!

                                     26.08.03г.